Здравейте момчета (и девойки вероятно),
Може би с някои от Вас се познаваме, но за останалите ще се представя.
Казвам се Иван Шопов и бях един от участниците в това състезание. Честно казано нямам навика да обсъждам минали неща, но пък за сметка на това винаги държа истината да бъде на преден план. Може би ще останете изненадани, но в тази тема има някои хммм... откровени лъжи и други по-дребни неточности. Нека ги разясня точно като участник, а и собственик на тъмносиньо-карбоновота кочинка наречена "Автомобила на "Ой Тигре,Тигре и Котьо Рали Тийм"".
Ще си позволя да използвам цитати на членове на Вашия форум за да бъде по-ясно за какво става въпрос. Откъде да започнем? Например от тук:
Абсолютно вярно. В продължение на 2 1/2 години тази Астричка ми служи вярно като фамилна, фирмена, "дърпачка" и тренировъчна кола. Какво може да се очаква от нея на цели 15 години при подобно волско напъване? Разбира се, че е смотана, но пък си мисля че не звучи добре за участниците, които останаха зад нея. А така или иначе съм свикнал да уважавам всичките си колеги, та предлагам да приемем, че Астрата може да грознее и дъртее, но определено се показа като един сносен за годините си автомобил. И това го казвам не заради "любов към марката" - аз лично не мога да си позволя лукса да робувам на нещо подобно, а за да не бъдат оплювани ничии труд и старание - било на колегите, било наше.
За тези, които не са виждали автомобила (а и няма как да го познават) ще обясня накратко що за срам на камерунското автомобилостроене е той.
Кочинката е 1995г. с С20ХЕ двигател (2.0 16V) и през ранното си заводско детство е била цели 150 к.с. Колко е в момента - нямам си и идея, просто защото не ме интересуват тези подробности, а и в крайна сметка в подобни състезания мощността се измерва в секунди за обиколка, а не в конски сили. Автомобила е на над 300 000 км (аз съм навъртял 120 0000 от тях), без някакви доработки, валове, малове, електроники и прочее. Никога, подчертавам НИКОГА не е отварян за ревизия, та ако някой има съмнения, че има някакви интересни карантии вътре - сега е момента да го разочаровам. Има все още относително в добро състояние амортисьори "Koni" (2годишни с пробег над 100 000км) в комплект с най-високите (и евтини) пружини, наистина за да мога да си дърпам бегачката. Нека спомена още една вероятно любопитна подробност - автомобила е с монтирана АГУ (авто газова уредба) - тип "газов инжекцион". Защо Ви разказвам всичко това? Не е от гордост за притежаваният от мен автомобил, а защото се натъкнах на едни "интересни", но пък крайно невярни твърдения. Ето ги и тях:
и
Момчета...
Удебелил съм текста от Вашите цитати и ще Ви кажа сега защо.
Астрата отиде на пистата с полупълна газова бутилка (23 литра от 28 възможни) и пълен резервоар с бензин, а именно 60л. ( по показания на дигиталните уреди, които са от Вектра и не са съвсем точни), а по данни на производителя - 52л. - т.е. максималната вместимост на резервоара. След състезанието газ нямаше в бутилката, а уреда на таблото показваше налични 36л. Последното изречение го пиша, защото вероятно някой ще реши, че допълнителната АГУ ни е спечелила състезанието. Сметнете литрите и може би ще стигнем заедно до извода, че подобно нещо е немислимо.
Аз карах първи автомобила и стартирах
на газ. Не за друго, а за да минем тънко откъм разходи. Вероятно не знаете, но и тримата "пилоти" на астрата си имаме съвсем друго поле за реализация и за нас това състезание беше чудесен повод да покараме, да се повеселим, видим с колеги и приятели, а не борба за отличия.
Но да се върна към темата...
След като стартирах карах приблизително 52 минути, вторият пилот кара 53 минути, а третият - остатъка от време до финала (колкото и да е било то). Астрата влезе в сервизната зона точно три пъти - два пъти за смяна на пилотите и веднъж по време на карането на третия пилот заради съмнения за разхлабено каре.
Зареждане
не е имало в нито един момент от надпреварата! Много бих искал да видя човека или хората, които твърдят това за да им благодаря лично за откритието - вероятно някой е успял да въведе нова техника за зареждане през bluetooth и бих искал да я ползвам!
Сега разбирате ли колко абсурдни са твърденията Ви за фунии, "смятане на разход" и прочее?
Автомобила ни беше максимално тежък при старта(включая пълен резервоар, газова бутилка, туби,усилватели и прочее за да ни е комфортно и т.н.), а времената не бяха подобряване, просто защото
нямаше нужда. Не искам да звучи като обида за някого, просто за нас бе достатъчно да държим минимална дистанция пред следващия автомобил. Предпочетохме увереното каране в стегнато темпо, а най-интересното е, че след всичките 100 и много обиколки единствено предна дясна гума има видими поражения. Това се дължи както на чудесното им "изпечено" състояние, така и на нашата пестеливост.
Разказвам Ви всичко това не за да изглеждаме бързи, умни или невероятно добри. Разказвам Ви го за да знаете
истината.
Претендирам, че и тримата участници в тима с най-късото, незвучно и традиционно име, са повече от наясно с пистовите надпревари и знаят кога, как и дали е нужно да изстискат максимума от автомобила или да спестят ресурса. Мога да дам и конкретен пример - аз лично затворих с обиколка един от автомобилите от S1 (умишлено не споменавам кой за да няма нацупени. Използвахме хендсфрий системата на автомобила през касетофона, върнах газта и разговарях със съпругата ми в боксовете относно това как се движим. Разбира се резултата бе, че изпревареният автомобил се залепи за задната ми броня, разговора прекъсна и отново взех нужната според мен преднина. Не искам "Евала", не ме разбирайте погрешно - въпрос на автомобил, опит, възможности, ако щете и кондиция в даден момент е. Това, че сме победили някого не го прави лош, слаб, некадърен или нещо от сорта. Напротив - би трябвало да е стимул за него следващия път подобаващо да ни натрие носа, а така се ражда истинската спортна борба. И за да не говоря просто ей така нека Ви кажа с кои хора се състезавахте:
Цветомира Георгиева - Дамата в нашия отбор, състезателка в Дамския Рали Шампионат и в Мъжките Шампионати по Рали и Планинско. Държа да отбележа, че това и беше първо състезание на писта и смятам, че се справи повече от блестящо както с карането, така и с психиката, от която всички имаме нужда при догонване от други екипажи или застигане на по-бавни от нас.
Йордан Тодоров - Колега и Приятел, състезател в Мъжкия Планински Шампионат, както и в този по Затворен Маршрут.
За себе си няма какво да спомена, освен че и аз съм карал в Планинския Шампионат, както и в този по Затворен Маршрут.
По една или друга причина всеки един от нас е бил поне веднъж Шампион на България в класа и дисциплината, в която се е състезавал. И това не е повод за гордост, а още едно пояснение, че ние лично не отидохме за победа, а искахме да присъстваме на
празник - нещо, което се случи и поднасяме нашите благодарности на участници, организатори и публика.
И тук ще си позволя да вмъкна нещо... Не злоупотребявайте с това, че някой бил картингист, друг тенекеджия, а на третия дядо му по майчина линия- извънземен. На пистата всички са равни и макар, че безспорно опита има значеине - не са единични случаите, когато талантливи момчета бият нас - "професионалистите" и то напълно заслужено. Нека не опорочаваме добрата идея и състезателния дух-ок? И ще Ви спомена още нещо по тази тема - няма по-неблагодарен момент от този пилот като нас да се появи на подобно състезание. Не Ви се вярва ли? Напротив, така е!
Ако пилота бие - направил го е, защото "е "профи", пък на какъв се прави сега да се сравнява с любителите и въобще какво търси тук?".
Ако загуби състезанието бива обявен за пълен некадърник, неталантлив идиот, когото даже "слабите" любители бият.
В този ред на мисли по време на моето каране дори е имало подмятания от "доброжелатели" от модифицирания клас за контестация към Астрата. Защо ли? Точка от правилника, касаеща резервоара. Е-абсолютно неуместно, както сами се убедиха всички, а и честно казано ще повторя това, което казах и там - "Ако някой не го е срам да го бие кола на газ, нека пусне конестация, че сме се постарали да ни е по-евтино!". Надявам се да ме разбирате правилно и да няма спекулации по въпроса.
И последен цитат:
Благодарим и за подкрепата и за "антисектантството". Това състезание не бе двубой на марки, а един малък лунапарк за всички идиоти, които предпочитат аромата на бензин пред този на уискито.
Ще си позволя да благодаря на организаторите за този малък празник за всички нас. Със сигурност имаше пропуски, със сигурност ще има и тепърва грешки, но аз лично съм на мнение, че коректив и критики може да поднася само този, който е направил същото нещо по-добре.
Факт са старанието, ентусиазма и раздаването на всички организатори и участници, а това е най-важното.
Благодаря още веднъж на всички колеги - момчетата и момичетата по пистата, за хубавите моменти и прекрасното състезание, което се получи.
Надявам се, че скоро ще имаме възможност да повторим "мероприятието" и с удоволствие бихме се включили в него.
Ако някой се чуства ощетен - било от организатори, АГУ или защото птичките не пееха достатъчно силно - нека ми се обади - обещавам да му подаря безвъзмездно медала за първото място. Не за друго, а защото аз лично се радвам и възхищавам от това, че в "аматьорското състезание" имаше само позитивни емоции, много забавление, доста колегиалност и никаква злоба. Предпочитам да си остане така, а купите и медалите не са в състояние за заместят това усещане.
Благодаря на всички за участието и коментарите им. Бъдете здрави и дано скоро се видим по състезателните трасета на България!