Спомняте ли си,колеги,как преди 10-тина години,когато алфите бяха много на рядко,как при всяко едно разминаване се поздравявахме....беше много яко.Вече имам чувството,че си махат само познати и разминаващи се със видимо наточени и добре изглеждащи алфи....което не е малко.Както и да е,лошото е,че тръпката да срещнеш друга алфа е отминала....особено след като се е напълнило с таралясници и котори....особено от серията 156.Прибирах се скоро и видях за какво става дума.
Сега изпитвам точно същата емоция,като преди време в България.Рядко срещам Алфа,но винаги си махаме ухилени и доволни,че има още луди
Стари,млади,мъже,жени....всички се поздравяват.С другите марки го няма това нещо.Явно щот са си масовки.
Някакси това те кара да се чувстваш различен,готин....всички ,които карат не от скоро,знаят за какво говоря....разисквали сме тръпката и в други теми.
И така...просто исках да го споделя.....днес за втори път от три години срещнах 155-ца и чичката буквално се лепна на предния джам да ми помаха....стана ми ем мило,ем готино.....по едно време се усещам ,че се возя и продължавам да си се хиля .....