Летописите на Mordohy :):):)

[Кайо]

Благодаря!
Отдавна не съм писал нищо, но набирам скорост.
Мотаят ми се две-три идеи....

Две-три идеи или две-три шушета.....

[avvasilev]

Ами ако идеите са в шУшета?

[Кайо]

Ами ако идеите са в шУшета?

Винаги са там,а Морди има бая шушета.

[mordohy]

Винаги са там,а Морди има бая шушета.

Тая година ей така от сиромашия -245 литра гроздова на 52-5 градуса.

[Кайо]

Тая година ей така от сиромашия -245 литра гроздова на 52-5 градуса.

МилиоТ.......

[mordohy]

а р а п



С бай Иван турчина чакахме на спирката една пратка с чаркове за завода. Все се канех да го питам, защо му казват турчина, ама все не ми идваше на сгода. Нещо ми подсказваше, че скоро ще разбера.
По пътя с вой, пушилка и тропане премина лъскава катафалка. Цялата една такава помпозна и кичозна, а разбрицаният и мотор пушеше като локомотив. На тавана и имаше смешно устройство, което позволяваше много бързо да се издига кръст, полумесец или еврейска звезда. Според вкуса на покойника. То също тропаше и на тавана подскачаха и трите символа. Отстрани, вместо херувими и ангелчета, бяха закачени сладострастни амурчета. Това имали с криле-това сложили. Хвъркатото ято се допълваше от германски орел, нелепо закачен на страничното стъкло.
Изражението ми сигурно е било особено, защото той каза:
-То какво ли няма да видиш! Един комшия държеше да го закарат с магарешката каручка.
-Е то и в нашия град докараха от Унгария една катафалка с четири черни коня, ама....
-Какво? Върнаха ли ги обратно- ухили се бай Иван и ме погледна дяволито.
-Не. Сами се върнаха.
-Е, и това е възможно. Разбраха ли защо?!
_Не!- и му заразказвах случката от преди двадесетина години.
В началото на демокрацията се очакваше съвсем резонно, доста видни, уважавани личности да бъдат пратени в отвъдното. Някои си отидоха доброволно, но на други трябваше да им се помага. Помогнаха им, но не това беше бизнеса на няколко предприемчиви, мургави нашенци. Зачудиха се, как да пробият на пазара за траурни услуги. Мислиха-мислиха и най-накрая измислиха. Отидоха в Унгария и докараха луксозна катафалка, теглена от четири коня. Докараха ги със специален вагон. Опитаха се още на гарата да ги впрегнат, но нещо не се получи. Животните бяха огромни и въобще не се подчиняваха.
-А кочияша къде беше- попита бай Иван, с готовност да ме засипе с въпроси.
-Ами нямаше..
-Нямаше?! Не докараха ли от Унгария и кочияш?
- Не за какво им е?! Ама слушай нататък!
- Ха ха ха- ревна той- чок буюк сеир! Сещам се какво е станало, ама ти казвай- подкани ме явно развеселен.
Ами то няма много за разказване. Опитаха се няколко пъти да ги впрегнат, но не успяха. После се опитаха да ги напият с бира, те взеха , че си легнаха. Опитаха с вино, но явно редовно са си подпийвали, та пак удариха на камък. На края викнаха един ветеринар, който ги приспа и с кран и мотокар ги наместиха в сбруя. Биха им по една инжекция за събуждане и сеира започна. Животните се изчакаха да се освестят и чак , когато и четирите бяха готови с тежка и величествена стъпка поеха право на северозапад. Вървяха като танк и нищо не можеше да ги спре. Инстинктът и способността им да се ориентират ги водеше към родната им Пуста. Нито войната в Югославия, нито усилията на родните ни мургави бизнесмени не успя да ги спре и само приказките, че се е явил Архангел Михаил с четири коня да защитава Сърбия доказваше , че са минали безпрепятствено. Съвестните унгарци се бяха обадили, че конете са там, но от катафалката няма и помен. Тя още някъде към Гюешево беше станала на трески.
Бай Иван вече ревеше от удоволствие.
- Конете не са знаели български.- изрече с мъка, между две кикотения.
- К'во! - зяпнах аз
-Ясно е какво! Не са знаели български.- погледна ме вече по сериозно.-Ти наистина ли не знаеш?- човека гледаше няколко коня на село и чак сега се сетих, че е експерт в тая област.
- Не знам-рекох заинтригуван-я се поясни.
Погледна ме замислех
-Знаеш ли защо ми казват турчина?- ни в клин, ни в ръкав ме попита той.
-Не!
_Хм! След две седмици ми е рождения ден. Имам юбилей. Каня ви цялата смяна на село. Там ще разбереш и защо ми викат така, защо са потрошили катафалката конете и как се прави доброволно възродителен процес на цяло едно село. Ще има и изненада за тебе.
Куриерския камион дойде и ние започнахме един по един да разтоварваме четирите лагера с мотокара по палетата.
След един месец бяхме на софра в родопското му село. Седяхме под огромна липа. От едната страна на двора му минаваше леден планински поток, който миеше три стъкленици с различни ракии, две шишета мастика и няколко каси с бира. На масата, върху домашно тъкана покривка имаше свежи стръкове чесън, лук, тънки резени сланина, пастърма, домашен кашкавал и един куп домашно направени месни деликатеси. Купа с няколко вида люти чушки, от ония месестите, доукрасяваха всичко това. Бай Иван държеше огромен нож, съизмерен със снагата му, с който щедро режеше парчета козе сирене от тънка пита и раздаваше на всички.
-Яжте на воля! Има.- рече той и се обърна към жена си- Арап къде е? Пак ли дечурлигата са го отвлекли някъде?
- Ами пролет е!- погледна го дяволито тя.- И то душа носи.- и понеже той продължаваше да я гледа неразбиращо, тя допълни- в съседното село някаква кобила се е разгонила, а той хубостникът я е надушил и от обед е там.
-Ясно-рече той, а ние вкупом вдигнахме важен тост за мъжката сила на всички обитатели в тая благословена къща.
Вдигнаха се още доста тостове, та замязахме на грузинска сватба, а домакинът все още не отваряше дума за нещата, които ни беше обещал да разкрие. Правеше впечатление, че в селото, макар да нямаше и един турчин, езикът им изобилствуваше с турски думи. Не просто обичайните турцизми, дълбоко залегнали в езика ни, а съвсем литературни турски думи, които дори и нашите турци не използуват.
По едно време, колкото и да се бях наквасил вече, усетих някакъв топъл , неестествено топъл полъх във врата ми. Беше се вече стъмнило и като се обърнах видях само две огромни очи, които ме гледаха в упор. Сепнах се, а бай Иван ревна:
- Гит бурда, анамъ сиктими.... -първото означаваше бягай от тука, а второто не превеждам и не давам изцяло, от уважение към аудиторията.
Това изобщо не му подейства. Казаха се още непревеждаеми думи, но...
Няма да ви мъча. Това беше Арап, който се беше завърнал от любовния си поход.
Арап беше черен жребец от унгарската порода тежковози, който на дневна светлина имаше цвят на узряла къпина. Имаше дълга , явно редовно ресана грива и разкошна опашка. Целият му вид говореше, че е "Много важна личност". Имах възможност да му се полюбувам на другия ден. Над огромните му копита имаше богата, къдрава козина, все едно, че имаше гети. Въпреки, че тежеше около тон се движеше изключително леко и грациозно. Имаше особена походка, сякаш танцуваше. Беше изключително любопитен , контактен и си вреше муцуната навсякъде, но любимото му бяха децата. Те по цял ден го чешеха, решеха, яздеха, къпеха и му лъскаха копитата.
-Харесал те е и няма да мръдне от тебе.-рече домакинът.-не бой се. Не е агресивен. Ако искаше, до сега да те е разкъсал. Нашият герой е тука, така, че можем да започнем. Ти си първи!
Разказах моята история. Разказах им и за обещанието му да ми изясни това за езика и прочие.
- Вижте сега-започна бай Иван-напълнете си чашите и започвам. -Напълнихме ги. - Тоя хубостник е бил на един човек от Шумен. Лятно време с него е карал файтон на морето и от там му е тая походка и склонността му да се закача и общува с хората. Обаче починал човека, а децата му, като не знаят какво да правят с него го продали на някакви хора от Първомай. Понеже изобщо не ги слушал и им изпотрошил сайванта и двора, те го продали на едни от Видин, после в Благоевград и да не се разпростирам, взех го на цена като за салами и вярно на там беше тръгнал. Знаете, че обичам животните и просто виждах, че тоя кон е много умен, но имаше нещо. Тръгнах да го впрягам, но той се инатеше и колкото и да съм силен, не можех да се оправя с него. Арап се беше възбудил, цвилеше, тропаше и вече го виждах сервиран като наденички и вурстчета. Обикновено от името си се успокояваше, но сега....
Нещо ме удари по главата. Завъртя ми се, напънах се и накрая тиха казах: дур!
Арап се закова и ме загледа с вдигнати уши и радостно замаха с опашка.
Какви глупаци сме били всички!
Първият му стопанин е бил турчин и добичето е научено да изпълнява команди само на турски. После беше лесно. Намерих един аркадаш от казармата и от него научих правилните думи. Да , ама това не се оказа достатъчно. Звярът му нейден искаше и да му говориш. Разбира всичко. Освен това, може не само да тегли каруца, файтон или просто трупи в гората, но можеш и да ореш с него по дворовете, като нямаш нужда от поводи. Трябва само да му говориш, но...-Вдигна пръст- само на турски. Всеки може да го впрегне и кара, но а е проговорил на друг език, а е отказал да върши каквото и да било и се връща веднага в къщи, без да мисли, какво ще направи с инвентара. точно както тия, дето са потрошили катафалката.
Ето как, заради Арап, цяло село проговори турски и ето защо на мене ми викат турчина. Заради ей тоя хубостник, дето за малко не стана на салам. Цяло село потурчи, та и на попа, дето идва само за Велик ден и на погребения му е направило впечатление и ни мисли за гагаузи.
Вдигнаха се още наздравици и сякаш времето беше спряло в това село, където Арап се биеше с мечките по балкана, за да защити потомството си, заедно с Ирко, пръча на бай Иван, но това е вече друга история, за друга маса.

[Ранобудниче]

Майстор си, Морди.
Все едно бях на тая софра - тъй разказваш