Преди 1/2 час, заради поредното олиго, тоя път някакъв лайнарко с Орел Вехта беше, качих челно средновисок бордюр. Не беше много висок, защото картера е без поражения, а и не спрях в него, а на 20 см след ръбчето му и на 5 от будката за вестници. С около 35-40 км/ч и 15-тина метра спирачен път (тон 300 и кусур е се пак совалката, а и си е мокро-хлъзгаво). Външно "летите" са ок, вътрешно - поне дясната е с ръб тип зарче. Докато се прибера (5-6 км) направо немога да си позная колата - обирам луфтове като МАЗ-аджия. Загледах я като паркирах ляво колело - "уеко" у "уево", дясното хем надясно, хем и наклонено (не много) тип "разкрачена задница". А най-ме е яд, че предницата е на по-малко от 1000 км (2 външни карета LPR, 2 амортесиора Билщайн, 2 носача Moog, 2 накрайника към рийката FRAPS, нови биелетки на стаб. щанга, нов ляв шенкел 347 лв струваше баси + нова дясна главина и лагер). А мръсния педал се изниза като пръдня от гащи, даже и номера му не видях.
Че ще се ползват билетчета до заплата ми е ясно за какво друго да се подготвя психически и финансово?