за четвърти път мамицата му ми влизат в багажника. почвам да се чудя тази кола толкова ли е невидима. в понеделник един тапир на околовръстното на разклона за младост докато си чаках кротко за ляв завой повече от половин минута се вряза в мене поне с 40 км. снимки не съм правил че ме заболя сърцето само като видях какво е причинил на локомотива. броня, багажник, десен калник, колонка, вратата не се отваря, тавана леко се нагъна, бе тотална разсипия. добре че поне седалките са здрави и стабилни в тази кола че на мене нищо ми няма.
като отидох на оглед онези в булстрад викат тази кола как върви бе. един лист с неща за подмяна и ремонт изписаха.
майстора той добре че е приятел, само се смее и приказва тези места май вече съм ги ремонтирал.
как може да има толкова заспал народ по улиците и добре че не ходя много пеша че да не ме отнесе някой такъв охлюв