Тези коли... за част от нас не са просто купчина старо желязо. Не са просто коли, или просто класически модели на Алфа Ромео. Всяка една носи своята душа. Всяка една е като жена, със свой собствен характер, капризи, предимства и недостатъци. Макар и ограничени в една обща рамка. И не само това... Всяка една класика по своему е източник за "болните". Източник на емоции трудни за описване. Отново може да бъдат сравнени с жените. Карат ни да мислим по цяла вечер за тях, дори и да сме на работа или на купон. Загнездват се в съзнанието ни и на където и да погледнеш, виждаш нея. Леко запрашената и задница или зелената светлина на дигитално табло.
Луда работа! Една такава кола седяла с години 3-4 или повече стига да е гледана като хората преди това е в състояние да запали веднага стига да и се доставят нужното гориво и акумулатор. Пали, работи и все едно не е стояла изоставена с години. Събуждаш я и тя веднага е готова да ти даде това което дълго време никой не е искал да вземе от нея.
Това са колите! Това е хобито, но не само това това е начинът на живот...